Помниш ли, че имаше едно момиче...

с ангелски криле и абаносова коса?

Помниш ли колко много те обичаше?

В очите ù блестеше сребърна роса.

Помниш ли... болката лекуваше с лъчи...

с нежност даряваше деня ти.

С усмивка и с онези искрени очи

бдеше всяка вечер над съня ти!

. . .

Днес видях това момиче...

на тротоара разплакана седеше.

Чух да казва, че не я обичаш,

а горчивата тъга в очите ù блестеше.

Но сега беше по-различна от преди.

Изглеждаше ми много наранена.

По лицето ù блестяха сребърни следи

и гледаше някак си... студено!

. . .

Ти ли счупи нейните крила?

Ти ли разби нейното сърце?

Сигурно добре се чувстваш ти сега...

щом друга прегръщаш с тези ръце!

И оставяш я без капка да те заболи?

Без дори "Сбогом" да ù кажеш??

Та тя сърцето си ти подари!

Думата помни ми: ТИ ще съжаляваш!