Ти ще съжаляваш...
Помниш ли, че имаше едно момиче...
с ангелски криле и абаносова коса?
Помниш ли колко много те обичаше?
В очите ù блестеше сребърна роса.
Помниш ли... болката лекуваше с лъчи...
с нежност даряваше деня ти.
С усмивка и с онези искрени очи
бдеше всяка вечер над съня ти!
. . .
Днес видях това момиче...
на тротоара разплакана седеше.
Чух да казва, че не я обичаш,
а горчивата тъга в очите ù блестеше.
Но сега беше по-различна от преди.
Изглеждаше ми много наранена.
По лицето ù блестяха сребърни следи
и гледаше някак си... студено!
. . .
Ти ли счупи нейните крила?
Ти ли разби нейното сърце?
Сигурно добре се чувстваш ти сега...
щом друга прегръщаш с тези ръце!
И оставяш я без капка да те заболи?
Без дори "Сбогом" да ù кажеш??
Та тя сърцето си ти подари!
Думата помни ми: ТИ ще съжаляваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
