Ти си устрем тих,
но гръмотевично ясен,
изразен тайничко в стих,
но дълбоко запазен!

Ти си нежна любов,
че и повече даже!
Ти ди вътрешен зов,
който копнее да се покаже!

Ти си дълбоко усещане
за радост, споделяне,
ти си безкрайно насищане,
като в молитва притихване!...

Ти си тихото щастие
при връщане вкъщи,
мечтата стоманена,
която не ще се прекърши!

И същевременно мека,
топла, приемаща,
със спокойствие чакаща,
години отмерваща!...

Ти си и тя е - 
любов във едно!
Човекът,душата, 
вселена, която граници няма,
и е безкрайно, сърдечно добро!