3 янв. 2009 г., 16:09

Ти си

1.1K 0 1

Ти си слънчевият лъч в очите ми,

ти си прохладният бриз в косите ми,

ти си в капките дъжд, капещи по кожата ми,

ти си шепата пръст, галеща стъпалата ми.

 

 

Ти си в това, което не съзирам,

но със съществото си усещам,

ти си в това, което не разбирам,

но със съществото си полуосъзнавам.

 

 

Ти си кръгозорът ми,

скрит си в красотата на пейзажа романтичен,

в излъчването на залеза величен,

в капките роса по тревичките,

ти си дори самата трева,

гъделичкаща тялото ми.

 

 

Ти си в мислите,

в безграничните ми мечти,

ти си частица от мен, от живота ми,

както аз съм частица от теб

и съществуванието ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Янчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...