3 янв. 2009 г., 16:09

Ти си

1.1K 0 1

Ти си слънчевият лъч в очите ми,

ти си прохладният бриз в косите ми,

ти си в капките дъжд, капещи по кожата ми,

ти си шепата пръст, галеща стъпалата ми.

 

 

Ти си в това, което не съзирам,

но със съществото си усещам,

ти си в това, което не разбирам,

но със съществото си полуосъзнавам.

 

 

Ти си кръгозорът ми,

скрит си в красотата на пейзажа романтичен,

в излъчването на залеза величен,

в капките роса по тревичките,

ти си дори самата трева,

гъделичкаща тялото ми.

 

 

Ти си в мислите,

в безграничните ми мечти,

ти си частица от мен, от живота ми,

както аз съм частица от теб

и съществуванието ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Янчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...