Ти си добър,
моята тиха топола...
Бели звезди
от небето ловиш
и кичиш косите ми
с цветята на Бога.
Прошумяваш,
разлистен от вятъра...
И всяко листо
целува луна от сребро,
изгряла в душата ми
светла и бягаща
нататък, към изгрева
над моята тиха топола...
Като жарава
от слънчева истина
ще изпия здрача,
за да разбереш
колко много съм твоя...
© Магдалена Костадинова Все права защищены
от слънчева истина
ще изпия здрача,
за да разбереш
колко много съм твоя..."
Маги! Радвам ти се!
Ти си!