4 февр. 2008 г., 16:44

Ти си...

1.5K 0 58

 

 

 

                                           Ти си добър,

                 моята тиха топола...

                 Бели звезди

                 от небето ловиш

                 и кичиш косите ми

                 с цветята на Бога.

                 Прошумяваш,

                 разлистен от вятъра...

                 И всяко листо

                 целува луна от сребро,

                 изгряла в душата ми

                 светла и бягаща

                 нататък, към изгрева

                 над моята тиха топола...

                 Като жарава

                 от слънчева истина

                 ще изпия здрача,

                 за да разбереш

                 колко много съм твоя...

                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Като жарава
    от слънчева истина
    ще изпия здрача,
    за да разбереш
    колко много съм твоя..."

    Маги! Радвам ти се!
    Ти си!
  • "Бели звезди
    от небето ловиш"

    Тези два стиха много ми харесаха!Представям си как тези бели звезди са символа на твоето сърце и душа!Чудесно е!Браво Маги!
  • Харесва ми как пишеш!Пак и благодаря затова което казваш за моите стихове, а и когато си влюбен и има смисъл да пише просто думите си идват сами, а и ти го знаеш по добре от мен !Продължавай в същия дух и успех!
  • Божествено-красиво и нежно!
    Браво!
  • с обич за всички.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...