4.02.2008 г., 16:44

Ти си...

1.5K 0 58

 

 

 

                                           Ти си добър,

                 моята тиха топола...

                 Бели звезди

                 от небето ловиш

                 и кичиш косите ми

                 с цветята на Бога.

                 Прошумяваш,

                 разлистен от вятъра...

                 И всяко листо

                 целува луна от сребро,

                 изгряла в душата ми

                 светла и бягаща

                 нататък, към изгрева

                 над моята тиха топола...

                 Като жарава

                 от слънчева истина

                 ще изпия здрача,

                 за да разбереш

                 колко много съм твоя...

                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Като жарава
    от слънчева истина
    ще изпия здрача,
    за да разбереш
    колко много съм твоя..."

    Маги! Радвам ти се!
    Ти си!
  • "Бели звезди
    от небето ловиш"

    Тези два стиха много ми харесаха!Представям си как тези бели звезди са символа на твоето сърце и душа!Чудесно е!Браво Маги!
  • Харесва ми как пишеш!Пак и благодаря затова което казваш за моите стихове, а и когато си влюбен и има смисъл да пише просто думите си идват сами, а и ти го знаеш по добре от мен !Продължавай в същия дух и успех!
  • Божествено-красиво и нежно!
    Браво!
  • с обич за всички.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...