4.02.2008 г., 16:44 ч.

Ти си... 

  Поезия » Любовна
1344 0 58

 

 

 

                                           Ти си добър,

                 моята тиха топола...

                 Бели звезди

                 от небето ловиш

                 и кичиш косите ми

                 с цветята на Бога.

                 Прошумяваш,

                 разлистен от вятъра...

                 И всяко листо

                 целува луна от сребро,

                 изгряла в душата ми

                 светла и бягаща

                 нататък, към изгрева

                 над моята тиха топола...

                 Като жарава

                 от слънчева истина

                 ще изпия здрача,

                 за да разбереш

                 колко много съм твоя...

                

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??