Ти си...
Ти си добър,
моята тиха топола...
Бели звезди
от небето ловиш
и кичиш косите ми
с цветята на Бога.
Прошумяваш,
разлистен от вятъра...
И всяко листо
целува луна от сребро,
изгряла в душата ми
светла и бягаща
нататък, към изгрева
над моята тиха топола...
Като жарава
от слънчева истина
ще изпия здрача,
за да разбереш
колко много съм твоя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
