Тежък камък душата ми затиска

Ти си отрова, която ме разяжда

Но независимо колко ми се иска

Предателските ти ръце не хващам

Когато в черните си сълзи се давя

За проклетото ти сърце се сещам

Избягвайки теб, смъртта си бавя

И те мразя, защото любов усещам

Признавам. Да, ти наистина обичаш...

Да стреляш в моите рани, да плюеш

в лицето ми, мозъка ми да разсичаш...

Не ти харесва истината, но ще я чуеш

Изсмука кръвта ми, желанието за живот 

Оцеляваше, заради обичта ми и пируваше

Бях неизчерпваем извор, а остана робот 

Че все с мен ще се храниш, ти се струваше 

Нито вода, нито храна, лекарство или чудо 

Ще те спаси от бедствието да ме загубиш 

Въздухът ти привършва, а и всичко друго 

В краката ми падаш, главата ще си счупиш 

Гладен за ласките ми, жаден за онези грижи

Долу ще се влачиш, безпомощен, прикован 

По-добре острия си език изкарай и ближи 

Ще ми плащаш, докато не те видя разкатан