Знаеш ли, за мене ти си икона,
жива светица, кралица,
небето за тебе е трона,
а ти за небето си птица.
Знаеш ли, за мене ти си река -
бистра, красива, пенлива,
сълзите ми падат с дъжда
и реката красива прелива.
Знаеш ли, за мене ти си луна -
бяла, нежна, тъй снежна,
а аз, като малка звезда,
към твоята сянка поглеждам.
Знаеш ли, за мене ти си градина -
китна, безкрайна, ухайна,
цъфтиш дори и през зима
и пазиш своята тайна.
Знаеш ли, за мене ти си любов -
чиста, свята, крилата
и усетил тихия зов,
забравям в мен самотата...
© Никола Борисов Все права защищены