бармах (Леонид Стоянов)
103 724
6 февр. 2008 г., 11:14

Ти си моето спасение 

  Поэзия » Любовная
913 0 10

Пристъпваш тихо нощем с вятъра.

Бездомна влизаш в моето сърце.

Затваряш с трясък в него клапата

и спомените ми разбъркваш със ръце.

 

В съня си те посрещам със усмивка.

На какво дължа това внимание?

Предложих ти най-топлата завивка,

но знам - дошла си пак от състрадание.

 

Разхождаш голото си атрактивно тяло.

През стаите на моята изстинала душа.

Вървя до теб и сякаш сме единно цяло,

а толкова далече ще си сутринта...

 

Заредих отново сърдечната батерия.

И сбърках! Не си при мен от съжаление.

А да напълниш кръвоносната артерия.

Ти си Ангел! Ти си моето спасение!

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??