Пристъпваш тихо нощем с вятъра.
Бездомна влизаш в моето сърце.
Затваряш с трясък в него клапата
и спомените ми разбъркваш със ръце.
В съня си те посрещам със усмивка.
На какво дължа това внимание?
Предложих ти най-топлата завивка,
но знам - дошла си пак от състрадание.
Разхождаш голото си атрактивно тяло.
През стаите на моята изстинала душа.
Вървя до теб и сякаш сме единно цяло,
а толкова далече ще си сутринта... ...