6 feb 2008, 11:14

Ти си моето спасение 

  Poesía » De amor
909 0 10

Пристъпваш тихо нощем с вятъра.

Бездомна влизаш в моето сърце.

Затваряш с трясък в него клапата

и спомените ми разбъркваш със ръце.

 

В съня си те посрещам със усмивка.

На какво дължа това внимание?

Предложих ти най-топлата завивка,

но знам - дошла си пак от състрадание.

 

Разхождаш голото си атрактивно тяло.

През стаите на моята изстинала душа.

Вървя до теб и сякаш сме единно цяло,

а толкова далече ще си сутринта...

 

Заредих отново сърдечната батерия.

И сбърках! Не си при мен от съжаление.

А да напълниш кръвоносната артерия.

Ти си Ангел! Ти си моето спасение!

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??