6 мая 2025 г., 09:20

Ти си моята бавна река

303 1 1

ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА

 

Аз те мисля – широка и бавна река

с брегове, подкосени от бързеи.

Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.

Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека,

ще се сринат над мен Амазонки, Иртиши, Ангари, Енисеи.

 

Ненапита вода, непрегазена от ботуши,

океани те викат –

ти, невяста несвястна – ще идеш ли?

Ако огън запаля – тундрата из Сибир ще запуши.

Ще отмиеш ли, бавнице, безмълвията в очите ми рибешки?

 

Не поиска небе – ти пощя брод да тръшна по тебе.

Ти полегна – ти стегна началата ми в шеметен кръг –

мъж ме стори – люля ме в светлоструи, подмоли и хребети,

тетивите ми лъсна с коси –

и сама се изпъна на лък.

 

Седемструнна река – зазвъни низ тундрясали тундри,

запилей ме – да мина – безбродник, из тъмните твои води.

Ако жив се промъкна – нека моите сетни щастливи секунди

бъдат твои, речице – моя бавна речице,

потеглила в мене – бъди!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ненапита вода, непрегазена от ботуши,
    океани те викат –
    ти, невяста несвястна – ще идеш ли?
    Няма такава поезия!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...