Ти си моята бавна река

ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА

Аз те мисля – широка и бавна река

с брегове, подкосени от бързеи.

Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.

Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека,

ще се сринат над мен Амазонки, Иртиши, Ангари, Енисеи.

Ненапита вода, непрегазена от ботуши,

океани те викат –

ти, невяста несвястна – ще идеш ли?

Ако огън запаля – тундрата из Сибир ще запуши.

Ще отмиеш ли, бавнице, безмълвията в очите ми рибешки?

Не поиска небе – ти пощя брод да тръшна по тебе.

Ти полегна – ти стегна началата ми в шеметен кръг –

мъж ме стори – люля ме в светлоструи, подмоли и хребети,

тетивите ми лъсна с коси –

и сама се изпъна на лък.

Седемструнна река – зазвъни низ тундрясали тундри,

запилей ме – да мина – безбродник, из тъмните твои води.

Ако жив се промъкна – нека моите сетни щастливи секунди

бъдат твои, речице – моя бавна речице,

потеглила в мене – бъди!