ТИ СИ МОЯТА БАВНА РЕКА
Аз те мисля – широка и бавна река
с брегове, подкосени от бързеи.
Аз те виждам – мълвиш ме из своите дънни навеи.
Ако спра и замахна върбалаците ти да отсека,
ще се сринат над мен Амазонки, Иртиши, Ангари, Енисеи.
Ненапита вода, непрегазена от ботуши,
океани те викат –
ти, невяста несвястна – ще идеш ли?
Ако огън запаля – тундрата из Сибир ще запуши.
Ще отмиеш ли, бавнице, безмълвията в очите ми рибешки?
Не поиска небе – ти пощя брод да тръшна по тебе. ...