21 сент. 2009 г., 09:52

Ти си сладката ми болка...

1.8K 0 35

 

Ти си сладката ми болка,

аз съм поривът ти чист.

Обичта ти уж ме стопля,

а треперя като лист.

Нежността ми уж те сгрява,

а сърцето ти е стон.

 

 

Свети слънце - незабрава

в недокоснат хоризонт.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво!
  • Съвсем случайно тази вечер попаднах в "Oткровения".Харесаха ми много от стиховете, които прочетох. Дори се регистрирах, мислейки дълго време да посещавам това царство от поезия.Изведнъж се озовавам в малка приказка с добрата фея и лошите думи , а ние читателите остава да бъдем милите джуджета, търсещи своята Снежанка.Но в един момент се оказва, че тук проблемът съвсем не е приказен,а чисто личен или националистичен.Не мога да повярвам,че в днешно време съществува такъв проблем! Аз също не гледам турските сериали по нашата телевизия! Също съм против!И не само турските,а и всички онези безкрайни сапунени сериали.Но какво общо имат те с творчеството на Вилдан Сефер!А и самата тя е писала в своето произведение "Ретро":"Oт години не гледам телевизия тъй като не ща да затъпявам."Eто-още един наш български гражданин,който не гледа тези сериали! А и продължава да живее в нашата мила родина, да твори на български език и да ни радва с хубавите си стихове.Моля да внимаваме с нашите коментари, защото тук не правим характеристика на един човек, а оценяваме един поет, а поетичните сърца предполагам че са леснораними.Особено на Вилдан Сефер,защото много нежност и обич открих в нейните стихове.Това съвсем не означава,че трябва да ги хвалим назаслужено, разбира се че ще разграничаваме не добрата и лоша поезия, защото вярвам, че няма лоши стихове, а сполочливите и несполучливи творби. И нека това да го правим дискретно и коректно.Моля и редакторите да бъдат малко по-прецизни и внимателни при редактирането на коментарите.Моля да не превръщаме това чисто море от поезия в жабуняк,защото това ще унищожи поетичното в душите ни. А ти, мила ФЕЯ, приеми всичко това като едно голямо недоразумение и продължавай да ни радваш с хубавите си стихове.Пожелавам ти от все сърце да си все така естествена и оригинална, толкова мечтателна и поетична, винаги "нежно дръзка" и неповторима!
  • крайно време е "разговорът" да се изнесе от полето за коментари. всеки следващ, несвързан с текста, ще бъде изтриван.
  • Аха, значи лични сметки... ха ха хах
    Е, кво е виновна поезията?
    На мен не ми е все едно, когато става дума за почтеност и истина...
    А за "вихренето"... ами никой не те е спрял да се развихриш и ти, нали така?
    Хайдеее, не се заяждай, а твори, създавай
    Благодаря ти за отговора, но ако имаш още нещо за казване - пиши на лична поща, моля

  • На Все Едно май му е все едно какво ще каже като коментар... важното е да има нещо...
    Да, онова нещо е песен на Константин, но този перлен стих е на Фея и това е факт... всеки, който е почувствал поезията й, ще го потвърди
    Аз лично не намирам нищо общо между двете... освен, че са написани на български език...
    Фея, още един повод да изкажа възхищението си от стиха и поезията ти!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

    Благодаря и на Все Едно за това сравнение... отново изпитах радост и удоволствие от поезията на една даровита поетеса!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...