21.09.2009 г., 9:52

Ти си сладката ми болка...

1.8K 0 35

 

Ти си сладката ми болка,

аз съм поривът ти чист.

Обичта ти уж ме стопля,

а треперя като лист.

Нежността ми уж те сгрява,

а сърцето ти е стон.

 

 

Свети слънце - незабрава

в недокоснат хоризонт.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!
  • Съвсем случайно тази вечер попаднах в "Oткровения".Харесаха ми много от стиховете, които прочетох. Дори се регистрирах, мислейки дълго време да посещавам това царство от поезия.Изведнъж се озовавам в малка приказка с добрата фея и лошите думи , а ние читателите остава да бъдем милите джуджета, търсещи своята Снежанка.Но в един момент се оказва, че тук проблемът съвсем не е приказен,а чисто личен или националистичен.Не мога да повярвам,че в днешно време съществува такъв проблем! Аз също не гледам турските сериали по нашата телевизия! Също съм против!И не само турските,а и всички онези безкрайни сапунени сериали.Но какво общо имат те с творчеството на Вилдан Сефер!А и самата тя е писала в своето произведение "Ретро":"Oт години не гледам телевизия тъй като не ща да затъпявам."Eто-още един наш български гражданин,който не гледа тези сериали! А и продължава да живее в нашата мила родина, да твори на български език и да ни радва с хубавите си стихове.Моля да внимаваме с нашите коментари, защото тук не правим характеристика на един човек, а оценяваме един поет, а поетичните сърца предполагам че са леснораними.Особено на Вилдан Сефер,защото много нежност и обич открих в нейните стихове.Това съвсем не означава,че трябва да ги хвалим назаслужено, разбира се че ще разграничаваме не добрата и лоша поезия, защото вярвам, че няма лоши стихове, а сполочливите и несполучливи творби. И нека това да го правим дискретно и коректно.Моля и редакторите да бъдат малко по-прецизни и внимателни при редактирането на коментарите.Моля да не превръщаме това чисто море от поезия в жабуняк,защото това ще унищожи поетичното в душите ни. А ти, мила ФЕЯ, приеми всичко това като едно голямо недоразумение и продължавай да ни радваш с хубавите си стихове.Пожелавам ти от все сърце да си все така естествена и оригинална, толкова мечтателна и поетична, винаги "нежно дръзка" и неповторима!
  • крайно време е "разговорът" да се изнесе от полето за коментари. всеки следващ, несвързан с текста, ще бъде изтриван.
  • Аха, значи лични сметки... ха ха хах
    Е, кво е виновна поезията?
    На мен не ми е все едно, когато става дума за почтеност и истина...
    А за "вихренето"... ами никой не те е спрял да се развихриш и ти, нали така?
    Хайдеее, не се заяждай, а твори, създавай
    Благодаря ти за отговора, но ако имаш още нещо за казване - пиши на лична поща, моля

  • На Все Едно май му е все едно какво ще каже като коментар... важното е да има нещо...
    Да, онова нещо е песен на Константин, но този перлен стих е на Фея и това е факт... всеки, който е почувствал поезията й, ще го потвърди
    Аз лично не намирам нищо общо между двете... освен, че са написани на български език...
    Фея, още един повод да изкажа възхищението си от стиха и поезията ти!!!
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

    Благодаря и на Все Едно за това сравнение... отново изпитах радост и удоволствие от поезията на една даровита поетеса!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...