10 мая 2016 г., 14:23  

Ти си тая... 

  Поэзия » Любовная
273 0 6

Смути ми тя съня среднощен –

нечакана при мен дойде.

И като вятър – в сила мощен,

така акъла тя ми взе,

 

че аз объркан се залутах

по тез разцъфнали поля.

В смехът ѝ мълком се заслушах

и звънка песен ме заля.

 

Поисках цвят да ѝ откъсна –

букет за нея да стъкмя.

Поисках слънцето да лъсна,

но то пред нея онемя.

 

И аз загубих мъжко слово,

сърцето някак ми се сви...

И тази нощ, като олово

от блясъка ѝ се взриви.

 

И се събудих в малка стая,

огрян от слънчевото вън

със мисълта, че Ти си тая,

която идваш в моя сън.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??