Ти си тая...
Смути ми тя съня среднощен –
нечакана при мен дойде.
И като вятър – в сила мощен,
така акъла тя ми взе,
че аз объркан се залутах
по тез разцъфнали поля.
В смехът ѝ мълком се заслушах
и звънка песен ме заля.
Поисках цвят да ѝ откъсна –
букет за нея да стъкмя.
Поисках слънцето да лъсна,
но то пред нея онемя.
И аз загубих мъжко слово,
сърцето някак ми се сви...
И тази нощ, като олово
от блясъка ѝ се взриви.
И се събудих в малка стая,
огрян от слънчевото вън
със мисълта, че Ти си тая,
която идваш в моя сън.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Поздрави!
