15 июн. 2007 г., 20:05

Ти уби любовта

1.4K 0 0

Появи се просто от нищото
и плени моето сърце, моите мисли,
мислех, че открил съм любовта.
Влюбен бях, мислех, че и ти във мене си.
Истината друга се оказа, истина, от която заболя
лъган бил съм, играла си си с моите чувства.
Подарих ти всичко, моето сърце ти принадлежеше,
превзе мислите ми, отне ми съня и живота.
Обичах те, а ти се подигра с моите чувства
и ги захвърли на боклука,
като нещо незначително, нещо ненужно.
Изтръгна ми сърцето и го захвърли
някъде там далече,
някъде, където никой не може да го чуе
как бие и зове твоето име.
Макар и без сърце, обичах те и още те обичам,
въпреки всичко продължавам да живея
със спомена за теб, продължавам да се моля да се върнеш,
продължавам да живея със спомена за една лъжа,
със спомена за една жена, която само наранява мъжките сърца. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...