Jun 15, 2007, 8:05 PM

Ти уби любовта

  Poetry
1.4K 0 0

Появи се просто от нищото
и плени моето сърце, моите мисли,
мислех, че открил съм любовта.
Влюбен бях, мислех, че и ти във мене си.
Истината друга се оказа, истина, от която заболя
лъган бил съм, играла си си с моите чувства.
Подарих ти всичко, моето сърце ти принадлежеше,
превзе мислите ми, отне ми съня и живота.
Обичах те, а ти се подигра с моите чувства
и ги захвърли на боклука,
като нещо незначително, нещо ненужно.
Изтръгна ми сърцето и го захвърли
някъде там далече,
някъде, където никой не може да го чуе
как бие и зове твоето име.
Макар и без сърце, обичах те и още те обичам,
въпреки всичко продължавам да живея
със спомена за теб, продължавам да се моля да се върнеш,
продължавам да живея със спомена за една лъжа,
със спомена за една жена, която само наранява мъжките сърца. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....