Ira_Foxy (Ирина Кирова)
7 27
18 июл. 2018 г., 01:58  

Ти - Всичко 

  Поэзия » Любовная
1545 7 7

 

Аз – птиче приковано в клетка. 
Ти – тъй мечтаната ми синева. 
 И блъсках се в ръждивата решетка,
оплетена в оскубани  пера. 
Криле орлови ми изпрати 
със тях свободна да летя...

 

Аз – лодка без платна в морето.
Ти – попътен вятър към брега.
Подмятах  се във бурята,като обелка
от всяка следваща вълна.
Притихна я свирепата  стихия
и пътя ми посочи към дома...

 

Аз – бистър ручей в гората гъста.
Ти – брадвата, с която  да сека. 
Препъвах се в огромните дървета,
повлякла шума и листа. 
Копа ми устие, така с нозете си,
отново волна да тека...

 

Аз – дете, изгубило усмивка.
Ти – клоунът за тъжната душа.
Стоях си на самотна, стара пейка,  
не тичах с другите деца. 
Подаде ми балони пъстроцветни, 
зарадва детската тъга...

 

Аз - сърце безкористно ранено .
Ти - лекарството за мойте сетива.
Разкъсвах  се и  нощем тихо стенех,
в прегръдката ти Самота.
Душата си разстла като постеля 
за да поема дъх на сутринта ..... 

 

© Ирина Кирова Все права защищены

 

 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко съм неподготвен и изненадан да чета в есенната нощ такава лирика,сътворена в разгара на лятното опиянение! Може би забързаното ежедневие на летните отпуски, ремонти и други вълнения се утаяват в есенната осмисленост.
    Знам, че звучи като късно оправдание...
    Сърдечни поздрави, Ирина!
    Пишеш както и дишаш!
  • “Душата си разстла като постеля
    за да поема дъх на сутринта...” Личи си, браво!
  • Благодаря много Pepi Perova ! 🌷
  • Човекът, намерил лек за всичко - е за теб! Много е хубаво!
  • Благодаря LiaNik ❤️
  • Хубаво...
  • Когато душата чувства, ❤️ приема, то природната картина в нашето аз е прекрасна творба. Красиво е Ире!
Предложения
: ??:??