Ти - Всичко
Аз – птиче приковано в клетка.
Ти – тъй мечтаната ми синева.
И блъсках се в ръждивата решетка,
оплетена в оскубани пера.
Криле орлови ми изпрати
със тях свободна да летя...
Аз – лодка без платна в морето.
Ти – попътен вятър към брега.
Подмятах се във бурята,като обелка
от всяка следваща вълна.
Притихна я свирепата стихия
и пътя ми посочи към дома...
Аз – бистър ручей в гората гъста.
Ти – брадвата, с която да сека.
Препъвах се в огромните дървета,
повлякла шума и листа.
Копа ми устие, така с нозете си,
отново волна да тека...
Аз – дете, изгубило усмивка.
Ти – клоунът за тъжната душа.
Стоях си на самотна, стара пейка,
не тичах с другите деца.
Подаде ми балони пъстроцветни,
зарадва детската тъга...
Аз - сърце безкористно ранено .
Ти - лекарството за мойте сетива.
Разкъсвах се и нощем тихо стенех,
в прегръдката ти Самота.
Душата си разстла като постеля
за да поема дъх на сутринта .....
© Ирина Кирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
“Душата си разстла като постеля
за да поема дъх на сутринта...” Личи си, браво! -
Благодаря много Pepi Perova ! 🌷
-
Човекът, намерил лек за всичко - е за теб! Много е хубаво!
-
Благодаря LiaNik ❤️
-
Хубаво...
-
Когато душата чувства, ❤️ приема, то природната картина в нашето аз е прекрасна творба. Красиво е Ире!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Знам, че звучи като късно оправдание...
Сърдечни поздрави, Ирина!
Пишеш както и дишаш!