Ти - Всичко
Аз – птиче приковано в клетка.
Ти – тъй мечтаната ми синева.
И блъсках се в ръждивата решетка,
оплетена в оскубани пера.
Криле орлови ми изпрати
със тях свободна да летя...
Аз – лодка без платна в морето.
Ти – попътен вятър към брега.
Подмятах се във бурята,като обелка
от всяка следваща вълна.
Притихна я свирепата стихия
и пътя ми посочи към дома...
Аз – бистър ручей в гората гъста.
Ти – брадвата, с която да сека.
Препъвах се в огромните дървета,
повлякла шума и листа.
Копа ми устие, така с нозете си,
отново волна да тека...
Аз – дете, изгубило усмивка.
Ти – клоунът за тъжната душа.
Стоях си на самотна, стара пейка,
не тичах с другите деца.
Подаде ми балони пъстроцветни,
зарадва детската тъга...
Аз - сърце безкористно ранено .
Ти - лекарството за мойте сетива.
Разкъсвах се и нощем тихо стенех,
в прегръдката ти Самота.
Душата си разстла като постеля
за да поема дъх на сутринта .....
© Ирина Кирова All rights reserved.
