Ти - Всичко
Аз – птиче приковано в клетка.
Ти – тъй мечтаната ми синева.
И блъсках се в ръждивата решетка,
оплетена в оскубани пера.
Криле орлови ми изпрати
със тях свободна да летя...
Аз – лодка без платна в морето.
Ти – попътен вятър към брега.
Подмятах се във бурята,като обелка
от всяка следваща вълна.
Притихна я свирепата стихия
и пътя ми посочи към дома...
Аз – бистър ручей в гората гъста.
Ти – брадвата, с която да сека.
Препъвах се в огромните дървета,
повлякла шума и листа.
Копа ми устие, така с нозете си,
отново волна да тека...
Аз – дете, изгубило усмивка.
Ти – клоунът за тъжната душа.
Стоях си на самотна, стара пейка,
не тичах с другите деца.
Подаде ми балони пъстроцветни,
зарадва детската тъга...
Аз - сърце безкористно ранено .
Ти - лекарството за мойте сетива.
Разкъсвах се и нощем тихо стенех,
в прегръдката ти Самота.
Душата си разстла като постеля
за да поема дъх на сутринта .....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Кирова Всички права запазени
