10 июн. 2009 г., 15:31

Ти я създаде

723 0 19

 

 

 

Тази нощ. Единствената.
Отразена в сълзите на пламъка.
Чертаеше с восъчни устни.
Обещания.
Затаили в дъха си препускащия пулс.
Лунна нощ. Стенеща в миг. 
Само миг.
Под пръстите тръпнеща. 
Болка подкожна.
Без въпроси.
Само в погледите плаха надежда.
Тръпка от грешни миражи.
Подредени вселени в космически хаос. 
В последното небе се ражда звезда.
Тя. Сбъднатата.
В страст бе разсъмнала.
Единствената жена.
 
Тази нощ. 
Ти я създаде с рисуващи устни.


 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...