Тази нощ. Единствената.
Отразена в сълзите на пламъка.
Чертаеше с восъчни устни.
Обещания.
Затаили в дъха си препускащия пулс.
Лунна нощ. Стенеща в миг.
Само миг.
Под пръстите тръпнеща.
Болка подкожна.
Без въпроси.
Само в погледите плаха надежда.
Тръпка от грешни миражи.
Подредени вселени в космически хаос.
В последното небе се ражда звезда.
Тя. Сбъднатата.
В страст бе разсъмнала.
Единствената жена.
Тази нощ.
Ти я създаде с рисуващи устни.
© Ол All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
