7 авг. 2007 г., 13:52

Ти (За Буквите наши)

773 0 5


***

Сред нощ кошмар -
страх от загуба.
Последна жар
за студ и погуба.

Въздух див.
Вода могъща.
Скат ронлив.
И хляб насъщен...

Смисъл нов.
Земя обръща.
Челик обков.
Обич вездесъща.
*
Безценен дар.
Цяр за болка.
Дочакан фар.
Животът колко е?

Ти...

28 Май 2004, Бургас

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • смиф, дълбока торба с Буквите наши си понесъл!
    и да не струва стихът се надвесва върху ми след подобен коментар...
  • Тук ми приличаш на ковач, който украсява метален съд с чук и шило. Любимият ми "орнамент" е:
    ...
    Смисъл нов.
    Земя обръща.
    ...
  • Много хубаво стихотворение!!!
    Много!!!Поздрав!
  • Съгласна съм с Таня!!!
  • Когато Ти,я има,животът е красив!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...