Paur (Симеон Дончев)
336 2670
7.08.2007 г., 13:52 ч.

Ти (За Буквите наши) 

  Поезия
579 0 5


***

Сред нощ кошмар -
страх от загуба.
Последна жар
за студ и погуба.

Въздух див.
Вода могъща.
Скат ронлив.
И хляб насъщен...

Смисъл нов.
Земя обръща.
Челик обков.
Обич вездесъща.
*
Безценен дар.
Цяр за болка.
Дочакан фар.
Животът колко е?

Ти...

28 Май 2004, Бургас

© Симеон Дончев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • смиф, дълбока торба с Буквите наши си понесъл!
    и да не струва стихът се надвесва върху ми след подобен коментар...
  • Тук ми приличаш на ковач, който украсява метален съд с чук и шило. Любимият ми "орнамент" е:
    ...
    Смисъл нов.
    Земя обръща.
    ...
  • Много хубаво стихотворение!!!
    Много!!!Поздрав!
  • Съгласна съм с Таня!!!
  • Когато Ти,я има,животът е красив!
Предложения
: ??:??