7.08.2007 г., 13:52

Ти (За Буквите наши)

775 0 5


***

Сред нощ кошмар -
страх от загуба.
Последна жар
за студ и погуба.

Въздух див.
Вода могъща.
Скат ронлив.
И хляб насъщен...

Смисъл нов.
Земя обръща.
Челик обков.
Обич вездесъща.
*
Безценен дар.
Цяр за болка.
Дочакан фар.
Животът колко е?

Ти...

28 Май 2004, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • смиф, дълбока торба с Буквите наши си понесъл!
    и да не струва стихът се надвесва върху ми след подобен коментар...
  • Тук ми приличаш на ковач, който украсява метален съд с чук и шило. Любимият ми "орнамент" е:
    ...
    Смисъл нов.
    Земя обръща.
    ...
  • Много хубаво стихотворение!!!
    Много!!!Поздрав!
  • Съгласна съм с Таня!!!
  • Когато Ти,я има,животът е красив!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...