Ти знаеш
и колко много значиш, чеденце, за мен!
Във мислите си все към тебе тичам,
за теб копнея всеки божи ден!
Ти знаеш, слънце, аз без теб не мога!
Животът ми безсмислен е сега.
Сърцето ми - пронизано от болка,
душата ми - обвита е в тъга.
Изпълнени са дните ми със горест,
а нощите със мъка и печал.
И само мисълта за теб напомня,
какво ти всъщност си ми дал!
Че даде ми живот - изпълнен с радост,
със слънце, с много топлина,
със щастие дари ме, рожбе,
и дните ми огря със светлина!
Превърна делниците в празник.
Осмисли всеки божи ден!
И вярвах аз, че Бог те прати...
А после те отне от мен...
Марияна Дженева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марияна Недялкова Все права защищены