Ти знаеш как...
Не вярвай винаги на думите
изречени, когато ми е бясно.
Тежат, знам, като тухлите,
с които се зазиждам в тясното.
Бодат като изстреляни стрелички,
забиват се навътре, много силно.
Не вярвай, те не са ми близки всички,
такава съм, когато ми е криво.
И само ти си този, който знае
как халата развихрена да укроти.
Повикай ме (ще дойда), приласкай ме,
зверчето в мен с любов приспи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Велкова Все права защищены
