Не вярвай винаги на думите
изречени, когато ми е бясно.
Тежат, знам, като тухлите,
с които се зазиждам в тясното.
Бодат като изстреляни стрелички,
забиват се навътре, много силно.
Не вярвай, те не са ми близки всички,
такава съм, когато ми е криво.
И само ти си този, който знае
как халата развихрена да укроти.
Повикай ме (ще дойда), приласкай ме,
зверчето в мен с любов приспи.
© Жанет Велкова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
