Тичам бясно по паважа

23 мар. 2011 г., 19:37

Поэзия » Философская

398 0 0

"Тичам бясно по паважа"

Тичам бясно по паважа,
от истерия горя,
нямам нищичко да кажа -
труповете днес броя.

Сред затвори тъмни, мрачни,
мъртъвци вървят под строй,
а над тях зъл гарван грачи,
с леден глас: "Не мърдай, стой!"

Срещу мен размахват пушки,
стрелят, гонят се, крещят,
а наоколо е мръсно -
всички днеска ще умрат.

Падат бомби, самолети,
сгради рухват в облак прах,
а ракетите свирепи
във сърцата всяват страх.

В гръб куршумът ме улучва,
падам долу в локва кръв
и не знам какво се случва -
удушен съм с дълга връв...

* * *

Тичам бясно по паважа,
сред напалм и аз горя,
нямам нищичко да кажа -
сам и аз съм труп сега...

Тичам бясно по паважа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения