Потеглила - за да се слеем тихо...
И перлите си в тебе да разпръсна...
Да ти изсипя нежните си стихове.
Една вълна се ражда за брега си.
Вървях към теб - най-вярната посока.
Потърсих те - родената в стихия.
Да те достигна. Да въздъхна кротко.
И после в твойта жажда да попия...
Потеглих с радостта на светли изгреви.
И нощи носех - сребърна магия...
Вълната аз. А ти - брегът. Най-древното.
Дали разбра... преди да ме изтриеш?...