Тиха нощ

24 окт. 2005 г., 21:23

Поэзия

790 0 2

Дърветата самотни клони свеждат,
накланят уморено гръбави снаги,
тишина - дори не се споглеждат,
заспиват край езерни води.

Нощта е звезна и спокойна,
застинал вятърът се скрива в морето,
звезда намигва на топола стройна,
затваря уморени очи небето.

Сънища солени и прекрасни
спохождат милионите души.
О, те не са кошмарите ужасни,
които никой не може да разруши!

Напротив те облогородяват,
възскресяват хорските мечти.
Хиляди звезди изгравят,
една от които си и ти!

Тиха нощ

Свързани произведения

Комментарии

Предложения