2 февр. 2013 г., 18:32

Тиха река

897 0 8

 

Аз дочаках да дойдеш до моите тихи води,
да погледнеш в дълбоките извори бистри.
Изморен да поседнеш на брега ми ронлив,
да изплакнеш очи във водите ми чисти.

Аз изтекох да чакам ръцете ти нощи и дни,
с ромон тих да пошушна своята мъка.
Да обвия снагата ти с неутолими вълни,
всичката горест от тебе да смъкна.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз също ти благодаря, за милите думи!
  • Валка, благодаря за споделените мечти поднесени по красив и интересен начин!
  • Е, така ми е дошло, така ще остане.
    Благодаря, че ме посети, Джуджи!
  • Според мен трябва да размениш местата на куплетите, за да има хепиенд
    Харесах! Поздрави!
  • Благодаря, Анна!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...