Тиха вечер
522
0
0
Радост ти ми бе далечна.
В дните бавно избледня.
Обич обещаваш вечна,
но отдавна отлетя.
В каменни стени се блъскам.
В студ вървя без път – без брод.
Вятър дебне, хапе, съска –
ти наричаш го живот!
Вечер се промъква тиха.
Идва тя като от сън.
Нови чувства се родиха –
гостенка почука ми отвън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ИВАН МИЛАНОВ Все права защищены
