Тиха вечер
519
0
0
Радост ти ми бе далечна.
В дните бавно избледня.
Обич обещаваш вечна,
но отдавна отлетя.
В каменни стени се блъскам.
В студ вървя без път – без брод.
Вятър дебне, хапе, съска –
ти наричаш го живот!
Вечер се промъква тиха.
Идва тя като от сън.
Нови чувства се родиха –
гостенка почука ми отвън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИВАН МИЛАНОВ Всички права запазени
