На Мария

Ако можех до себе си да те притисна,
да те заключа между своите ръце,
като утро в косите ти да се плисна,
милвайки с трепет сънено лице.

Тогава бих преглътнал дни пропилени, 
дни отредени за тихите сълзи, 
с които се проливат чувства ранени, 
от любовта която никой не угаси.

Ах, ако можех със себе си да те взема, 
плачейки безмълвно на огнения скут, 
докато люлееш болката последна, 
аз ще се влюбвам все по-дълбоко тук.