Burns
231 1006
7 мар. 2019 г., 23:18

Тихи води 

  Поэзия » Другая
1152 8 5

Гърдите ми са батискаф
дълбоко във илюзията спуснат,
за живот в хоризонтала.

Време е въжето
разклатено във дълбините,
забравило повърхност...

Незапомнило предели на налягане
и за кои дълбочини е трябвало
да съм нащрек,
да внимавам на живот и смърт,
да изравнявам правилно
и в точните моменти.

Прехвърлил вече всички прагове,
разхерметизирал
смисъл и значение… 
Все повече процежда в мен света, 
скърца обшивката,
дрънчат нитове,
пукат циферблатите,
усмихват се пукнатини...

Ако съдбата ме направи смачкан лист хартия,
нека е “кош“ от първия опит,
че да хвана поне 
надписите накрая...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Интересно пресъздадени емоции! Хубаво пишеш!
  • ..." усмихват се пукнатини"... Оригинално!
  • Мечтите си летят отгоре в светлосиньото... на тъмния оттенък във мастилото, някак си е... алтернативно
  • Ех...мечти по Ел Дорадо... в батискаф, идва времето, на вертикалите.
Предложения
: ??:??