Burns
231 1006
7.03.2019 г., 23:18 ч.

Тихи води 

  Поезия » Друга
1144 8 5

Гърдите ми са батискаф
дълбоко във илюзията спуснат,
за живот в хоризонтала.

Време е въжето
разклатено във дълбините,
забравило повърхност...

Незапомнило предели на налягане
и за кои дълбочини е трябвало
да съм нащрек,
да внимавам на живот и смърт,
да изравнявам правилно
и в точните моменти.

Прехвърлил вече всички прагове,
разхерметизирал
смисъл и значение… 
Все повече процежда в мен света, 
скърца обшивката,
дрънчат нитове,
пукат циферблатите,
усмихват се пукнатини...

Ако съдбата ме направи смачкан лист хартия,
нека е “кош“ от първия опит,
че да хвана поне 
надписите накрая...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Интересно пресъздадени емоции! Хубаво пишеш!
  • ..." усмихват се пукнатини"... Оригинално!
  • Мечтите си летят отгоре в светлосиньото... на тъмния оттенък във мастилото, някак си е... алтернативно
  • Ех...мечти по Ел Дорадо... в батискаф, идва времето, на вертикалите.
Предложения
: ??:??