11 янв. 2005 г., 14:35
Тихо
Отново сам съдбата отреди ми
да търся тихо своя нов живот,
и сам ще съм, това тя сподели ми,
в антракта след играния шах-матен ход.
Вървя напред, загърбил самотата,
в очакване на нещо по-добро,
но все пак си остава тя там тъгата,
пропила се в плътта ми, взела си залог.
Оплетен съм във собствената плесен
на визия на страст, дори сълзи,
и като просяк стар със фрака тесен
аз прося милостта от хорските души.
И някой дават, други вземат...
Това е толкова естествено, нали,
и все пак монетата във канчето божествено
кънти за миг и млъква... с морските вълни.
да търся тихо своя нов живот,
и сам ще съм, това тя сподели ми,
в антракта след играния шах-матен ход.
Вървя напред, загърбил самотата,
в очакване на нещо по-добро,
но все пак си остава тя там тъгата,
пропила се в плътта ми, взела си залог.
Оплетен съм във собствената плесен
на визия на страст, дори сълзи,
и като просяк стар със фрака тесен
аз прося милостта от хорските души.
И някой дават, други вземат...
Това е толкова естествено, нали,
и все пак монетата във канчето божествено
кънти за миг и млъква... с морските вълни.
© Диан Гочев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря! -
Хареса ми наистина това стихотворение специално,и с чиста съвест ти пиша 6
-
Благодаря ти Пепа!Твоето мнение е значещо за мен
-
Много хубаво! Поздравления!
-
И пак играта продължава,
играеш ход след ход
залогът вдига пак съдбата
в един безкраен кръговрат.... -
Наистина е много хубаво!
-
Това наистина си го бива. Много ми хареса.
-
Улови мига! Хареса ми! Поздрави
-
Благодаря ти!
-
Страхотно е. Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
