20 июл. 2007 г., 14:11

ТИХО 

  Поэзия
868 0 30
 

Стаите от болка отесняха...

Чергите - от стъпки захабени.

Свещите просъскват тъжно в мрака.

Няма ги лицата ни засмени.

Баба се забули със чернило.

Тъжно на ушенце ми опява.

Вътре в мен е тихо, много тихо.

(Дядо под дъските го сковаха.)

Въздухът просмукан от тамян е.

Вехнат във очите ни цветята.

Вкусно замириса, на курбан е...

Господ ще поканим на софрата.

Заровихме в пръстта и мойто детство,

за спомените скръстихме могила.

На гроба му оставих във наследство

безброй сълзи с два бели карамфила.

От мъка и лозниците притихват.

И виното във чашите заплака.

На стряхата подпрени се усмихват

на дядо ми... тоягата с калпака.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??