20.07.2007 г., 14:11 ч.

ТИХО 

  Поезия
867 0 30
 

Стаите от болка отесняха...

Чергите - от стъпки захабени.

Свещите просъскват тъжно в мрака.

Няма ги лицата ни засмени.

Баба се забули със чернило.

Тъжно на ушенце ми опява.

Вътре в мен е тихо, много тихо.

(Дядо под дъските го сковаха.)

Въздухът просмукан от тамян е.

Вехнат във очите ни цветята.

Вкусно замириса, на курбан е...

Господ ще поканим на софрата.

Заровихме в пръстта и мойто детство,

за спомените скръстихме могила.

На гроба му оставих във наследство

безброй сълзи с два бели карамфила.

От мъка и лозниците притихват.

И виното във чашите заплака.

На стряхата подпрени се усмихват

на дядо ми... тоягата с калпака.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??