ТИХО
Стаите от болка отесняха...
Чергите - от стъпки захабени.
Свещите просъскват тъжно в мрака.
Няма ги лицата ни засмени.
Баба се забули със чернило.
Тъжно на ушенце ми опява.
Вътре в мен е тихо, много тихо.
(Дядо под дъските го сковаха.)
Въздухът просмукан от тамян е.
Вехнат във очите ни цветята.
Вкусно замириса, на курбан е...
Господ ще поканим на софрата.
Заровихме в пръстта и мойто детство,
за спомените скръстихме могила.
На гроба му оставих във наследство
безброй сълзи с два бели карамфила.
От мъка и лозниците притихват.
И виното във чашите заплака.
На стряхата подпрени се усмихват
на дядо ми... тоягата с калпака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Благодаря...
