30 дек. 2008 г., 12:45

Тихо... 

  Поэзия » Философская
538 0 11

Ефирни сребърни звънчета

с камбанни песни ни светят,

като пърхащи кончета звездочели...

И серенада струи по месечина,

от небето е стъкмена постеля,

от залеза - знойна завивка,

с не последна ангелска надежда...

Нова, а вечна приближена,

подсказана от астролози,

как с любов и вихрогони,

надхитря тя съдбата,

превзема с нежност небесата,

нанизва ги в несвяст от страст

и постила тихо, тихо земята...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??