Тихо...
Ефирни сребърни звънчета
с камбанни песни ни светят,
като пърхащи кончета звездочели...
И серенада струи по месечина,
от небето е стъкмена постеля,
от залеза - знойна завивка,
с не последна ангелска надежда...
Нова, а вечна приближена,
подсказана от астролози,
как с любов и вихрогони,
надхитря тя съдбата,
превзема с нежност небесата,
нанизва ги в несвяст от страст
и постила тихо, тихо земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
