Ефирни сребърни звънчета
с камбанни песни ни светят,
като пърхащи кончета звездочели...
И серенада струи по месечина,
от небето е стъкмена постеля,
от залеза - знойна завивка,
с не последна ангелска надежда...
Нова, а вечна приближена,
подсказана от астролози,
как с любов и вихрогони,
надхитря тя съдбата,
превзема с нежност небесата,
нанизва ги в несвяст от страст
и постила тихо, тихо земята...
© Мариола Томова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
