тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Dec 30, 2008, 12:45 PM

Тихо... 

  Poetry » Phylosophy
537 0 11

Ефирни сребърни звънчета

с камбанни песни ни светят,

като пърхащи кончета звездочели...

И серенада струи по месечина,

от небето е стъкмена постеля,

от залеза - знойна завивка,

с не последна ангелска надежда...

Нова, а вечна приближена,

подсказана от астролози,

как с любов и вихрогони,

надхитря тя съдбата,

превзема с нежност небесата,

нанизва ги в несвяст от страст

и постила тихо, тихо земята...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??