11 нояб. 2008 г., 17:26

Тихо...

Поэзия » Пейзажная

1K 0 16

Разпусна луната
сребристи коси.
Под тях се поклащат
и бавно проблясват
вълни -
летен копнеж
на пясъка шепнат...
Ухае на спомен
за мокър жасмин,
ветрецът дори
е дъх притаил.
В тъмнината
сънена птица
помръдва с крила,
а след миг -
отново само луна,
море,
тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Баткото (Николай Христов)

Ако художник го нарисува с четка - веднага влиза в залите на Ермитажа ... ако не ги изпреварят от Лувъра!

2008-11-18T16:00:28+02:00
Aneta_kz (Анета)

Най-нежната поезия е тук!
Поздрави, Ласка!

2008-11-12T22:32:25+02:00
Клео (Джу)

пренесох се!!!
благодаря!

2008-11-12T12:53:53+02:00
враната (Маргарита Василева)

Ех,как се радвам да те прочета сутрин...Сега ме чака хубав ден.
Много ми хареса!

2008-11-12T07:41:18+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

бисерно...тихо и нежно...с обич...

2008-11-12T01:50:38+02:00