11.11.2008 г., 17:26 ч.

Тихо... 

  Поезия » Пейзажна
725 0 16


Разпусна луната

сребристи коси.
Под тях се поклащат
и бавно проблясват
вълни -
летен копнеж
на пясъка шепнат...
Ухае на спомен
за мокър жасмин,
ветрецът дори
е дъх притаил.
В тъмнината
сънена птица
помръдва с крила,
а след миг -
отново само луна,
море,
тишина...



© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??