Тихо влезе - без покана, през отдавна залостена врата.
Там, където никого не пускам - в моята душа.
Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,
и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.
А, че се промъкна... май дори и не разбра!
Кой си ти? Какво си? Кой ти позволи?
Да се докоснеш до сърцето и то за миг да затрепти..?
Не те познавах, дори не предполагах
какво във мене ще отключат твоите очи.
Само миг... само миг във тях се взрях.
И какво се случи? - За Бога, не разбрах!
Не разбираш ли, ти си невъзможен грях! ...