23 ago 2017, 8:41

Тихо влезе

  Poesía
991 0 0

Тихо влезе - без покана, през отдавна залостена врата.

Там, където никого не пускам - в моята душа.

Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,

и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.

А, че се промъкна... май дори и не разбра!

 

Кой си ти? Какво си? Кой ти позволи?

Да се докоснеш до сърцето и то за миг да затрепти..?

Не те познавах, дори не предполагах

какво във мене ще отключат твоите очи.

 

Само миг... само миг във тях се взрях.

И какво се случи? - За Бога, не разбрах!

Не разбираш ли, ти си невъзможен грях!

Роди във мене чувство, както феникс ражда се от прах.

 

Объркваш ме! Припомняш ми какво е да си пак дете,

с чувства истински и чисти, които никой не може да ги спре!

Как да те прогоня, като всяка мисъл ти ми взе?

Как да кажа ,,не" на докосване нежно и леко като със перце?

 

Така си ми далече... Приближи се! Стъпка само направи.

Още малко, не се страхувай... Нищо, че гори!

В огъня, който ти във мен създаде, ела и се стопли.

приближи се - топлинката трябва да се сподели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...