Очите ти блестят опасно,
изгарят нежно всичко в мене.
Отрязваш пътя ми за бягство.
Да дишам не остава време.

Ръцете ти измамно са горещи -
уж с мен си, ала чужда съм ти аз.
Прошепваш ми небрежно-сладко нещо,
и някак си оставяш ме без глас.

Събуждам се сама. Теб пак те няма.
Отишъл си си. Пак си ме предал.
Дали не си илюзия, измама?
Парченца обич и стъкло си разпилял.

И всяко, всяко се забожда във сърцето.
И кървава следа след себе си оставя.
Аз мислех, че си Принцът – а ти бе момчето,
което все ще искам да забравя…